Гигински манастир Св. Св. Козма и Дамян се намира в планина Черна гора, откъдето е познат и като Черногорски манастир. Той е разположен на 5 км от малкото селце Гигинци, Пернишка област, на 1000 м надм.вис. Манастирът е основан през XI-XII век по време на Второто Българско царство, като тогава се е намирал в подножието на връх Тумба (1129 м).
Най-ценната сграда в манастира е старата църква, датираща от 1814 г.
Особено интересни са иконописите в църквата от края на XIX век и рисунките на местни ктитори (дарители), изпълнени в така наречения народен стил.
Аязмото на манастира извира от корените на стар дъб, намиращ се в двора му и до днес продължава да привлича много хора, търсещи лек за очни и стомашни болести, бъбречни и костни заболявания, както и за проблеми с жлезите с вътрешна секреция. Вярва се че, който отпие от водата му укрепва имунната си система, засилва кръвта и успокоява нервната система.
Откриват се редица любопитни факти от историята на Гигинския манастир. Той е един от най-старите манастири на територията на днешна България, носещи вече оформеното общежитийно битуване на монашеските общности. Правени са археологически разкопки, при които са открити запазени основи на монашеско крило и защитна гръгла кула, каквато днес може да се види в Рилския и Хилендарския манастир в Атон, Гърция.
През Възраждането манастирът процъфтява. В него се ръкополагали свещенниците от цялата околия, а в килийното училище децата от близките села се учели на четмо и писмо. Светата обител придобила много земи от дарения от местни чорбаджии или закупени с парите на поклонници. На тях монасите садяли различни култури и отглеждали добитък.
До 1937 г. манастирът е обитаван от монаси, след което упостява и през следващите години е управляван от свещенници от близките села. След установяването на властта на Отечествения фронт, за няколко месеца светата обител се е използвала като място за задържане на приближени на двора лица, най-вече сред местните първенци, а след това в него е настанена и войскова част. През следващите години за известно време храмът е бил използван и за детски лагер. По-късно пък се е отдавал под наем, като сградите основно били ползвани за отглеждане на добитък.
През втората половина на XX век монасите се завръщат в светото място. А днес в манастира те отглеждат пчели, както и стадо биволи и произвеждат разнообразни биопродукти.
Преди няколко години манастирският комплекс беше напълно ремонтиран, а в последствие и осветен, след което до него е прокаран и асфалтов път.
В наши дни манастирсксият комплекс се посещава целогодишно от хиляди поклонници.
