Голо бърдо е ниска планина, разположена в Западна България. Тя е част от Краищенската област и заема югоизточния край на Руйско-Верилската планинска редица. Планината се простира в посока северозапад – югоизток на дължина около 25 км, а ширината ѝ варира между 6 и 7 км. На североизток склоновете ѝ плавно преминават в Пернишката котловина, а на югозапад – в Радомирската. На запад Голо бърдо е отделена от планината Черна гора чрез Чардакския пролом на река Струма, а на югоизток – от Витоша, чрез най-горното течение на същата река. Южно от село Боснек двете планини – Голо бърдо и Витоша – се свързват чрез седловина с надморска височина 933 метра.
Билото на планината Голо бърдо е разположено на надморска височина между 1000 и 1100 метра. Склоновете ѝ са слабо наклонени, обезлесени и прорязани от множество долове. Най-високата ѝ точка е връх Ветрушка (1158 м), разположен на около 3 км югозападно от град Перник.
Планината е изградена от триаски варовици, доломити и мергели. В района е силно развит както повърхностният, така и подземният карст, като по периферията на планината извират множество карстови извори.
Климатът е умерено континентален. Почти цялата територия на Голо бърдо се отводнява от малки и къси леви притоци на река Струма, а крайните ѝ южни склонове – от десните притоци на река Арката (ляв приток на Струма).
Почвената покривка е представена предимно от канелени и светлокафяви горски почви, силно засегнати от ерозия. На места по северните склонове са се запазили редки широколистни гори.
На територията на планината се намира резерватът „Острица“ – една от най-старите защитени територии в България. В него се среща богата тревна растителност с присъствие на редки и защитени видове.