Голо бърдо е ниска планина, намираща се в Западна България. Част е от Краищенската област. Заема югоизточния край на Руйско-Верилската планинска редица. Планината се простира от северозапад на югоизток на около 25 kм, а ширината ѝ е 6 – 7 kм. На североизток и югозапад склоновете ѝ постепенно затъват съответно в Пернишката и Радомирската котловина. На запад Чардакския пролом на река Струма я отделя от планината Черна гора, а на югоизток най-горното течение на Струма – от Витоша. Южно от село Боснек чрез седловина висока 933 м двете планини (Голо бърдо и Витоша) се съединяват.
Билото на планината е разположено на 1000–1100 м н.в., а склоновете ѝ са слабо наклонени, обезлесени и набраздени от долове. Най-високата ѝ точка е връх Ветрушка (1158 м), разположен на около 3 kм югозападно от град Перник. Изградена е от триаски варовици, доломити и мергели. Масово развитие имат повърхностният и подземният карст, а по периферията ѝ бликат множество карстови извори. Климатът е умерено континентален. Почти цялата планина се отводнява от малки и къси леви притоци на Струма, а крайните ѝ южни склонове – от десните притоци на река Арката (ляв приток на Струма). Почвената покривка е представена предимно от канелени и светлокафяви горски почви, силно ерозирани. Тук-таме по северните ѝ склонове са запазени редки широколистни гори. В резервата Острица, една от най-старите защитени територии в България, вирее разнообразна тревна асоциация с редки растителни видове.