Голо бърдо е ниска планина в Западна България, част от Краищенската планинска област. Тя заема югоизточния край на Руйско-Верилската планинска редица и се простира в посока северозапад – югоизток на дължина около 25 км и ширина между 6 и 7 км. На североизток склоновете ѝ плавно преминават в Пернишката котловина, а на югозапад – в Радомирската. Планината е отделена от Черна гора чрез Чардакския пролом на река Струма, а от Витоша – чрез най-горното течение на същата река. Южно от село Боснек двете планини се свързват посредством седловина с надморска височина 933 м.
Билото на Голо бърдо се издига на височина между 1000 и 1100 м, като най-високата точка е връх Ветрушка (1158 м), разположен на около 3 км югозападно от град Перник. Склоновете са полегати, обезлесени и прорязани от множество долове. Планината е изградена предимно от триаски варовици, доломити и мергели, а в района е силно развит карстът, с множество повърхностни и подземни образувания и карстови извори.
Климатът е умерено континентален. По-голямата част от територията на Голо бърдо се отводнява от малки леви притоци на река Струма, а южните ѝ склонове – от десните притоци на река Арката. Почвите са предимно канелени и светлокафяви горски, силно засегнати от ерозия, а по северните склонове все още се срещат редки широколистни гори.
На територията на планината се намира резерватът „Острица“ – една от най-старите защитени територии в България, известен с богатата си тревна растителност и наличие на редки и защитени растителни видове.