От село Говедарци до хижа Мечит се стига по два маршрута. Единият е по-стръмен и минава директно през ски писта "Мечит", а другият е по прокаран широк коларски път, отдясно на пистата, по-плавно изкачващ се нагоре. Тук ще опишем втория по-лек и щадящ маршрут, който е с дължина към 4 км, изминаващи се за около 1.30 ч., при денивелация 400 м. Начална точка: 42°14'27.8"N 23°28'04.7"E
Поради по-стръмния наклон и по-остри завои на някои места, пътят е подходящ само за по-високопроходими моторни превозни средства.
През по-голяма част от маршрута се върви през гъста борова гора, като се срещат табели, насочващи към хижа Мечит и ако се следва стриктно основния път, няма опасност от объркване.
В гората, през която се минава няма гледки, но пък чистият планински въздух и уханието на бор напълно компенсират тази липса. През горещите летни месеци, подобна разходка сред прекрасната рилска природа носи невероятна прохлада. Маршрутът е подходящ и за зимата, когато гъстата борова гора предпазва от ледения вятър и от по-суровите атмосферни условия .
След изминаването на около 3 км, гората започва да оредява и дори в един момент в ляво се излиза на открито, където се появяват дългоочакваните гледки.
Оттам остава още около 1 км до хижа Мечит, като отново за кратко се върви в гора.
Свърши ли гората се излиза на голяма, слънчева поляна, на която са разположени двете хижи "Мечит" - старата и новата.
В новата сграда има ресторант, където може да се купят напитки и нещо за хапване. А пред нея са разположени удобни маси и пейки, на които да поседнете. Тук вече се усеща и по-голямата надморска височина - природата е по-свежа и въздухът е кристално чист, много приятно място за отмора.
Близо до хижа Мечит започва един специален път, изграден още преди повече от 100 години, т.нар. Кайзеров (Фердинандов) път. Идеята за неговото построяване е била на Цар Фердинанд, гордеещ се с красотата на българската природа и желаещ да я покаже на своите високопоставени гости, особено на германския кайзер Вилхелм II. Желанието му било пътят да продължи от Говедарци чак до Рилския манастир, но в крайна сметка успяват да изградят пътя само до местността "Кобилино бранище".
По Кайзеровия път в действителност се откриват зашеметяващи гледки и маршрутът е невероятно красив и запомнящ се, но заради продължителността му и по-каменистия, стръмен терен, той не е по силите на всеки. Възможно е обаче да се извърви една малка част от него, до връх Малък Мечит (2171 м), която, тръгвайки от хижата, се изминава за около 1.30 ч. и също предоставя прекрасни гледки към околните върхове и сгушените в подножието им селца. Освен това по пътя растат много боровинки, което е приятно (и вкусно) допълнение към разходката.
Пред хижа Мечит започва широк черен път, който в края на поляната навлиза в гора. След 300 м по него се стига до кръстопът, където са поставени табели с логото на Европейски съюз, приветстващи ни с Добре дошли в Национален парк Рила и напомнящи правила за посещение в парка.
Тръгва се по най-дясното разклонение, откъдето се върви по широк каменист път, който на места има малко по-голям наклон. Пътят е ограден с клек и дървета, между клоните на които се откриват гледки и в двате посоки.
Пътят е много приятен, типично рилски и с по-леко темпо е лесно преодолим дори и за деца над 6-7 годишна възраст. През горещите летни месеци обаче, в откритите участъци, особено нагоре по пътя, където основната растителност се състои главно от клекове, съществува реална опасност от прегряване, така че е препоръчително по маршрута да не се тръгва в разгара на лятото, в обедните и следобедни часове на деня.
Връх Малък Мечит се пада на 20-30 метра отдясно на пътя и няма съвсем характерната за връх форма и вид, като представлява малка издатина със струпани скали. Но пък панорамата, която се открива от него е превъзходна.
След връх Малък Мечит, Кайзеровият път продължава нагоре и след още 1.30 ч. стига до самия връх Мечит (2567 м), чийто вид е много впечатляващ, особено с виещия се по него добре оформен каменист път.
Изкачването му обаче със сигурност не е от типа лежерна разходка в планината, подходяща за всички възрасти, за каквито говорим тук.
