Това е още един популярен маршрут към витошкия първенец Черни връх, който започва от хижа Кумата, преминава през местността Конярника, излиза на билото и продължава до самия връх.
Началната точка на този преход - хижа Кумата се намира на 1724 м надм.вис. и до нея може да се стигне с автомобил по павиран път, тръгващ от Златните мостове.
От хижа Кумата към местност Конярника се отправят две пътеки. Първата поема вляво от хижата и започва с поредица стръмни стъпала, които впоследствие преминават в широка пътека, изкачваща се нагоре по склона. По продължението ѝ е поставена синя лентова маркировка, както и зимната маркировка (жълтите жалони), водещи към Черни връх.
Вторият вариант, малко по-дълъг, но по-лек и ненатоварващ, е да тръгнете от паркинга пред хижата по каменистия път, отправящ се в западна посока.
След като се подмине отбивка за хижа Звездица и хижа Еделвайс, от лявата страна се отделя широка камениста алея, която започва плавно да се изкачва в гората.
След около 500 метра към пътя, по който вървим, се присъединява и другият маршрут, идващ от хижа Кумата.
Изминават се още към 100 метра и се стига до отклоняваща се вдясно широка пътека, добре обозначена с табели. Синята лентова маркирока и жалоните продължават вече по нея.
Пътеката превежда през няколко дървени мостчета, след които гората постепенно оредява.
Когато гората свърши, се излиза на обширно открито пространство - местността Конярника, а пътят временно преминава в тясна пътечка, виеща се сред ниски храсти и безброй красиви цветя.
Разкриват се и прекрасни гледки към местността, а наляво се откроява първенецът Черни връх.
Не след дълго пътеката завива наляво, като на мястото са поставени и няколко указателни табели.
Малко по-късно за кратко почвеният път продължава по бетоннни плочи, които след това отново преминават в почвен път. Отляво вече се открива изглед към билото, стълбовете на неработещия вече ски-влек Конярника, както и към постройката на началната му станция.
Съвсем скоро се минава покрай заслон Три кладенци, след който се стига до важен разклон, добре обозначен с табели. От него надясно се тръгва в посока хижа Звездица, а ние трябва да се насочим наляво към трасето на стария влек Конярника, откъдето ще продължи маршрутът ни.
Пътеката е съвсем ясно различима, означена със синята маркировка и се изкачва покрай стълбовете на влека. Наклонът е по-стръмен и изморителен, но пък гледките, които се разкриват с всяка измината крачка стават все по-възхитителни. Освен към околните живописни части на Витоша, надясно се открива изглед и към западния дял на Стара планина, към Люлин планина, а при ясно време погледът стига чак до Трънския край.
Като се подмине горната почти напълно разрушена станция на влека, маршрутът завива наляво и се насочва на изток по билото на планината. Върви се по почвен път, покрай границата на резерват „Торфено бранище“ – защитена територия, съхраняваща ценни торфени комплекси, в чиито предели се намират изворите на някои от реките, захранващи София с питейна вода.
Още като се излезе на обширното открито пространство, в далечината може да се видят очертанията на Заслон Самара (Седлото), покрай който минава маршрутът. Почти през цялото време теренът е равен, почти без никаква денивелация, само малко преди заслона наклонът леко се увеличава .
Самият заслон е изграден на 2062 метра надморска височина и представлява стабилна каменна постройка, с преддверие и 2 стаи. Приятно място за кратка почивка преди да се отправим към върха.
След заслона маршрутът продължава към Черни връх, до който остава още около 1 км. В един момент синята лентова маркирока и жалоните се разделят, като първата заобикаля по-труднопроходимите участъци по трасето и е по-подходяща за летни условия, докато втората - зимната маркировка, минава по високите, но и по-каменисти части, с цел избягване на лавиноопасните зони през зимата.
Разстоянието от хижа Кумата до Черни връх по описания маршрут е около 6 километра, а времето за изминаване в едната посока обикновено е между 1 час и 45 минути и 2 часа, в зависимост от физическата подготовка и метеорологичните условия.