Изходният пункт за този маршрут - хижа Момина скала, е разположена на северния склон на Природен парк Витоша, на 2.5 км от местност Златните мостове. GPS координати: 42.623009ºN 23.251 386 ºЕ.
Вляво от хижата, от основната алея се отделя широка пътека с бордюри, маркирана с жълт цвят, която се изкачва съвсем плавно нагоре по склона.
В първия етап от маршрута се преминава покрай няколко големи туристически обекта, свидетелстващи за активния курортен живот в миналото, които днес не функционират.
Около 15-20 мин след началото, пътеката пресича автомобилния път, идващ от местност Златните мостове и се стига до първият от тях - голямата и добре уредена преди години, но недействаща от 2012-2013 година насам, хижа Родина - Почивна станция на БДЖ.
Продължавайки по жълтата маркировка, скоро се достига до хижа Тинтява, която понастоящем също е неработеща, но пред нея има няколко пейки и беседки, на които може да се отдъхне сред спокойствието на планината. До хижата отвежда и шосейният път, идващ от м.Златните мостове .
На метри след хижа Тинтява пътеката завива на ляво, а там се намира хубавата Гьорева чешма, изградена на 1670 м надм.вис. От нея тече бистра планинска вода през всички сезони, идеална за кратка почивка и освежаване.
Отдясно на завоя се намира хижа „Бор“ – някогашен уютен и добре поддържан туристически обект, който днес не функционира и е в лошо състояние. Хижата е част от Високопланинската обиколна пътека на Витоша (ВОП). До нея може да се стигне и директно от Златните мостове по широка, удобна пътека – бърз вариант за достъп до Витошкото плато, връх Камен дел и хижа Алеко.
След чешмата пътеката продължава плавно да се изкачва към Платото. Отново се върви в гора, като се пресича и една не особено голяма каменна река, която се преминава съвсем безпроблемно.
След около 15-20 минути се излиза на самото плато, откъдето вече се появяват и жалоните (зимната стълбова маркировка), които следват жълтата лентова маркировка и отвеждат чак до хижа Алеко.
Витошкото плато е обширно, открито пространство, разположено в подножието на връх Камен дел, връх Ушите и Голи връх. Голяма част от него е заета от резервата Торфено бранище, защитена територия, съхраняваща торфени комплекси, формирали се преди 1500 години във високите части на планината. От платото се разкриват обзорни гледки към София, Софийското поле и Стара планина, а на юг се извисява първенецът Черни връх.
Следвайки жалоните и маркировката, след 100 метра се стига до подножието на връх Камен дел (1861 м), от който се открива великолепна гледка към град София и Софийското поле. Той е разположен вляво от основната пътека и до него може да се стигне само за 5-10 минути.
По-нататък пътеката минава покрай Заслон Ушите. Преди време стабилната каменна постройка, с обковани с желязо прозорци, е изградена като надежден подслон за туристите, криещи се от бушуващите на Платото мощни бури. Днес хубавият заслон е заключен и се ползва от Министерство на околната среда и водите, като при крайна нужда може да се потърси подслон само в преддверието на сградата.
Над заслона се издига едноименният, каменист връх Ушите(1906 м), разстоянието до който също не е голямо и може да се измине за около 10 минути, а от тази височина се разкриват още по - просторни 360 градусови гледки.
Освен с невероятната си обзорност, Платото се отличава и с изключително чиста и запазена природа. На територията му освен разнообразни тревисти видове, могат да се открият и богати находища на червени и черни боровинки.
Витошкото плато е прекрасно място за разходки през цялата година, но все пак не трябва да се забравя, че то е разположено в откритите, високи части на планината и е препоръчително посещенията да бъдат съобразени с метеорологичната обстановка.
