Перперикон е огромен скален масив в източните Родопите, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 километра от Кърджали, близо до Перперешката река
За първи път комплексът е описан през 1930 г. от проф.Иван Велков, а първото археологическо проучване на древния град е проведено в края на 1960 г. и началото на 1970 г. от екип с научен ръководител Ст. Михайлов. Проф.Николай Овчаров обаче е археологът, който има главна заслуга за разработването и популяризирането на това древно археологическо съкровище.
В академичните среди отдавна се водят спорове за името на древния комплекс, като българските траколози отказват да наричат обекта "Перперикон" - наименование, дадено на мястото от Проф.Николай Овчаров. Според тях истинското тракийско име е Перперек, ката двойното "пер" (камък) е по-подходящо много мощно значение на един скален връх и светилище". Но независимо от тези противоречия, учените са единодушни в оценката си като определят Перперикон за уникална археологична находка в световен мащаб.
Мегалитният комплекс Перперек е с площ около 12 000 кв. м. и e най-големият на Балканския полуостров, като всяка педя от него е била обработена от човешка ръка. От незапомнени времена древните обитатели на тези земи вярвали в Бога Слънце. Източните Родопи били заселени още от дълбока древност. Благоприятните условия за живот по долината на р. Арда и нейните притоци привлекли хората още в епохата на неолита (6 хил. пр.Хр.). Това е времето, когато древните обитатели на планината започнали да носят дарове на Свещената скала. Тя била свързана с техните религиозни вярвания и олицетворявала Бога- Слънце. Това е и началото на Перперикон - Свещения град.
Няколко стотици години Свещената скала остава пуста. Едва в късната бронзова епоха това място е преоткрито. Започва упражняването на нови култови практики и ритуали. В продължение на векове се оформя огромен култов комплекс, изсечен в скалите, състоящ се от десетки помещения, зали, стълбища и коридори, които отразяват сложна религиозна церемония. Към съществуващите сгради се прибавят нови, култът се усложнява, появяват се жреческите общества, които живеят при светилището и го обслужват. Така се създават жилищни квартали, жречески училища и други части, характерни за античния град.
Средновековна крепост от VІ – ХІV век, се извисява на скален връх с кота 470 м. Това е една от най-големите родопски крепости (12 000 кв.м). Комплексът включва дворец - светилище от VI - V в. пр. н. е., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм - прорицалище. Смята се, че тук е била една от столиците - резиденции на тракийските царе. Дворецът е имал Г-образна форма, бил е на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са двата коридора и 13 помещения.
На самия връх са открити: басейн със значителни размери за местоположението – 12 m x 8 m x 6 m, скални тронове, просторни, изсечени в скалата помещения и пейки.
Свещеният град предлага неповторимо съчетание от уникалност в архитектурен, исторически, природен и мултирелигиозен аспект. Перперикон е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на Република България, като към комплекса се проявява нарастващ туристически интерес и ежегодно се регистрират над 100 000 посетители от страната и чужбина. Обиколката на Перперикон отнема около 1.5 - 2 часа.
