Манастирът "Св. Теодор Тирон" е разположен на красиво място в Правешката планинска част на Стара планина, извивайки се в Етрополския Балкан.
Манастирът е малка и стара обител, построена през второто Българско царство. Стоящ в сянката на Етрополския манастир, за съжаление е по-слабо посещаван и позабравен, а за мнозина е дори неизвестен.
Разположен на Етрополския дял, правешкият манастир "Св. Теодор Тирон" се намира на 2-3 км от гр. Правец, на 15-на км от гр. Етрополе и 20 км от Етрополския манастир, 65 км от гр. София. На около 2-3 км след гр.Правец по посока гр. Етрополе в дясно продължава асфалтиран път към манастира обозначен с табела. Пътят води директно до мястото, като е препоръчително да паркирате автомобила пред манастира и да се изкачите пеша.
Според някои сведения, на мястото на сегашния манастир „св. Теодор Тирон” в древност е съществувало тракийско светилище. Не може да се определи кога точно то се е превърнало в християнска обител. Вероятно такава била основана едва при царуването на братята Асен и Петър (края на XII в.), каквато е историята и на повечето манастири в околността. Липсват запазени исторически сведения за манастира „Св. Теодор Тирон” в ранните векове на османското господство. Първите конкретни данни за манастира се отнасят до едно вероломно нападение през 1636 г., довело до разрушаването на светата обител от пълчищата на еничарина Чампала Оглу, изпратен да потурчи околността на Орхание (дн. Ботевград). Манастирът бил отново опустошен от кърджалии век по-късно, като монасите успели да намерят убежище в Етрополския манастир „Св. Троица”. След известно време те се върнали, за да възобновят своята обител. Първоначално живеели в землянки в подножието на днешния манастир, а по-нагоре съградили църква, останките от която не са запазени. За съществуването на манастира преди втората половина на XIX в. напомнят някои бележки върху пожълтелите страници на две богослужебни книги, датирани отпреди съграждането на сегашния храм. През 1866 г. манастирът бил възстановен с даренията на заможни жители от околността. Тогава бил построен и съборният храм. Майстор строител бил уста Кръстю Найденов (по-късно станал диарбекирски заточеник).Иконостасът бил изработен през 1868-1869 г. В периода от Освобождението до Втората световна война Правешкият манастир бил девически метох. Ценни са иконите в манастира в т.ч. наскоро реставрираната храмова икона. Иконостасът и иконите са изцяло реставрирани през последните години. Културна ценност е и манастирската магерница от времето на съграждането на църквата, която сега е възстановена и обновена. Иконостасът е дело на зографи от Тетевенската школа, интерес представлява иконата на Св. Георги от 1869 г., докато тази на храмовия светец Св. Теодор Тирон е почти изцяло унищожена. Впечатляват и двата барелефа със змейови глави, разположени над входа на храма.
Освен с небесното си покровителство над манастира, Св. Теодор Тирон присъства в него и с тялото си. Малка частица от предната фаланга на един от пръстите на Св.Теодор Тирон е дарена на манастира от Светата Русенска Митрополия от дядо Неофит /доскорошният патриарх на БПЦ/ при много тържествена обстановка през 2007 г. Храмовият празник на манастира се чества в края на Великопостната седмица - събота. В манастира може да се нощува, но в отделна иградена хижа с обикновенни условия. Телефон за информация и уговаряне на нощувка: 0878 885 633. Над сградите има екопътека водеща към гр.Правец, като за 1.30-2.00 ч. при нормален ход стигате до града наслаждавайки се на природата в този район. По трасето на пътеката има всички удобства, за които може да си мечтае един турист – пейки и поточета с бистра вода. Манастирът е също част от Ловчанската света митрополия, Ботевградска духовна околия. Правешкият манастир е единствената православна българска обител, посветена на св. Теодор Тирон.
Местните хора почитат светеца като пазител на града им, като ежегодно на два пъти там се организират събори: на храмовия празник – Тодоровден и на Света Троица. В тези дни от околните села и градове в светата обител идва множество народ.