Рилският манастир е най-големият български християнски храм, превърнал се в символ на българската духовност и култура. Разположен е на 1147 м надморска височина, между реките Рилска и Друшлявица.
Според легендите основател на Рилския манастирът е Свети Иван Рилски, който през X век идва по тези земи, за да се посвети на отшелничество, пост и молитви. В пещера, близо до сегашния манастир, той изкарва последните няколко години от живота си. След кончината му негови последователи решават да изградят манастир на мястото, на което светецът е прекарал последните си дни.
Рилският манастир е построен в периода от 927 до 941 г., върху стара постница, високо в Рила планина.
От създаването си до падането под османско иго манастирът се е ползвал с покровителството на всички български владетели, сред които най-големи дарители на храма са Иван Александър и Иван Шишман, като последният дарява на светата обител много земи, за което свидетелства и запазената до днес Рилска грамота от 1378 г., подписана и подпечатана със златен печат. Благодарение на тази подкрепа, манастирът се разраства и се превръща в най-важният духовен и културен център в държавата.
След падането под османска власт светият храм многократно става жертва на набези, като през XIV век е почти изцяло разрушен и ограбен. Чак в края на XV век рилската обител постепенно започва да се възстановява благодарение на дарения от българи от цялата страна. Във възраждането му също активно се включват руската и молдовската православни църкви.
До Освобождението манастирът продължава многократно да бъде нападан и опожаряван от османските нашественици и от разбойници, след което отново бива възстановяван. В сегашния си вид, манастирският комплекс съществува от XIX век.
През 1976 г. Рилският манастир е обявен за национален исторически резерват, а през 1983 г. е признат за културен паметник под егидата на ЮНЕСКО.
