Пещера Съева дупка е една от най-красивите и облагородени пещери в България. Тя се намира на 500 м надморска височина в Брестнишкото землище. Дължината на тунелите достига до 480 м, а височината варира между 5 и 17 м.
Кръстена е на двамата братя близнаци Съю и Сейо, които преди близо 200 г. са пасяли наоколо своите животни и са намирали подслон в пещерата. По откритите тук кости на животни, глинени съдове и монети от времето на Римската империя, можем да съдим, че историята й се простира много по-далеч в миналото.
За първи път пещерата е проучена през 1883 г. от проф. Георги Златарски, основоположникът на българската геоложка наука. През следващите десетилетия тя е обект на още няколко проучвания и картографиране. През1963 г. Съевата дупка е обявена за защитена природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена и посреща първите си посетители.
През 90-те години на миналия век пещерата е била затворена и разграбена. И днес на много места личат отчупени сталактити и издълбани надписи и рисунки по стените. През 2004 г. обектът е възстановен и отново отваря врати. Всяка година тук идват около 100 хил. туристи, любопитни да надникнат в недрата на земята и да се насладят на майсторството, с което природата е сътворила безброй чудновати форми.
Пещера Съева дупка е богата на голямо разнообразие от сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити. Специфичният минерален състав на скалите и условията в пещерата допринасят за красивото имоцветяване в различни нюанси на кафяво, червено, бяло и дори зелено.
Тук температурата целогодишно е около 7-11 градуса, което я прави перфектното място за бягство от зимния студ или летните жеги. Влагата достига впечатляващите 96-99%. Облагородени алеи и множество стъпала ни превеждат от зала в зала и от едно ниво до друго.
Пещера Съевата дупка се състои от пет зали. Първата от тях е наречена Купена. С дължина 50 и ширина 19 метра, ориентирана в посока изток-запад, тя е сравнително бедна на образувания. Името си е получила от високия 3,5 метра каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено.
Втората зала, Срутището, е получила името си от падналите от тавана блокове, вероятно от земетресение, станало преди векове. Отдясно на пътечката е забележителният сталактон, наречен „Дебелата Берта", който наистина прилича на голямо оръдие. Малките сталактити по тавана наподобяват вкаменен дъжд, а на южната стена на залата внимателното око може да забележи женска фигура, често оприличавана на чакащата майка на поета Димчо Дебелянов. В западния край са каменните струни, наречени Органът на пещерата. На северната стена съзираме вкаменен водопад, а в най-западния край е сталагмитът, наречен Минарето.
Третата зала е наречена Хармана, вероятно защото е равна и почти кръгла, с размери 41 на 40 метра. Веднага се хвърля в очи най-дебелият сталактон на пещерата - с височина 4,5 и обиколка 13 метра. Северната му страна искри, сякаш е посипана със скреж или със скъпоценни камъни. Това е причината да го наричат още Брилянтен. Залата е със забележителна акустика и поради тази причина през годините в нея са изнасяни много концерти. В тази зала могат да се видят и единствените в България „хеликтити". Това са наклонени сталактити. Причина за това е постоянното въздушно течение, което отклонява посоката на капките вода встрани
Северозападно от Хармана е разположена залата Белият замък. С повече въображение в нея могат да се различат вкаменени слон, лъв, орел, прикованият Прометей, боздугани, слонски уши, мраморни колони, хан Кубрат и неговата жена, балдахини... Най-внушителното образувание в тази зала е огромен сталактон, който наистина наподобява средновековен замък.
Последната зала е наречена Космос- заради образуванието, което сполучливо наподобява ракета в полет. От пода се издигат сложно оформени сталагмити. Един от тях наистина изглежда като майка с дете на ръце, други наподобяват Кремълските дворци, а трети приличат на Белоградчишките скали. Може да се види и силуетът на вкаменена жаба.
До пещера Съевата дупка може да стигнете като поемете по автомагистрала Хемус и малко след с. Ябланица трябва да се отклоните по пътя за Ловеч. При църквата в центъра на с. Брестница се завива на дясно по тесен асфалтов път. След около 3 км ще се озовете на паркинга на обекта. Оттам, на около 100 м пеша по алеята, се стига до касата и до самата пещера.
В пещерата се влиза само с организирана група с гид, като обиколката трае около 30 мин. Теренът е лек и подходящ за семейства с деца.
