Село Самораново е разположено в полите на Рила, намиращо се на около 4 км от град Дупница и е едно от най-големите села в района.
В югоизточния край на селото продължава асфалтов път, отвеждащ нагоре в планината. Състоянието на пътя е сравнително добро и въпреки, че на места е доста изронен, а на други има дълбоки дупки, може да се мине дори и с по-ниска кола. Дължината на асфалтовия път е към 6 км.
Пътят върви през хубава смесена гора, като се изкачва срещу течението на река Отовишка. По пътя се пресичат и много други по-малки потоци, идващи от високите части на планината, които дори и през месец август са все така пълноводни и живописни. Такава е Рила - водната планина.
Като се продължи нагоре по пътя, се стига до един завой, на който има изградена беседка с масичка и пейки. Наблизо тече и поредният буен рилски поток.
Дори и след тази беседка асфалтовият път продължава да е напълно проходим и спокойно може да изминете по него поне още 200 метра нагоре. Там има и място, където може да паркирате автомобила си. Координати: 42.2381145,23.2015915.
Оставащият път до хижа Отовица е подходящ само за високопроходими автомобили.
Скоро асфалтът свършва и пътят преминава в макадамов, който със серпентини плавно се изкачва през гората. Започват да се появяват и табели, сочещи към хижа Отовица.
Природата наоколо е много свежа и красива, като от време на време между дърветата, а и над тях, се откриват гледки към близките възвишения.
По някое време пътят минава покрай отбивка надясно, означена с табела, която пояснява, че от там се стига до Бистришкия водопад. Това е още една идея за разходка в тази изключително приятна част на Рила, но трябва да се вземе предвид факта, че липсва маркировка, а и разстоянието до водопада не е никак малко.
След като се изминат около 2,5 км от началото на пътя, се стига до много приятен кът за отдих, състоящ се от маса с две пейки. Той се намира точно до мост пресичащ река Отовица. Там може да отделите малко повече време, за съзерцание на пръските и водоскоците на реката, проправяща си път през едрите камъни в коритото ѝ. Гледката е хипнотизираща.
Малко преди хижата се минава и покрай "постройка", която в картите е отбелязана като беседка. Въпросната беседка прилича на навес, без маса, пейки и т.н, чието приложението остана загадка за нас.
След 4.5 - 5 км от началото на макадамовия път, се стига до масивната, добре уредена хижа Отовица (1420 м н.в.), която разполага с просторна тераса с много маси, столове и пейки, като предлага невероятно вкусни гозби.
А природата около хижата е прекрасна. Въпреки, че се намира в гора, мястото предлага и някои откъслечни гледки към високи върхове и баири, надничащи над околните борови дървета и подканящи ни да поемем към тях.
Хижа Отовица е изходен пункт за множество маркирани и немаркирани туристически маршрути, сред които най-популярни са тези към Хижа "Иван Вазов"(4.30 ч.) и към Хижа "Седемте рилски езера"(4.30 ч.).
Ако желаете може да се разходите около хижата, като на 10 - 15 мин. от нея се намира интересен бент над р.Отовица. В дясно от хижата черният път, по който сме дошли, продължава, като отново върви в гората. Подминават се редица разклонения, някои означени с табели и маркировка, други не. Следваме реката и вървим вдясно. Така стигаме до живописния бент, където свършва и черният път, но продължава синята маркировка, водеща към хижа Иван Вазов.
Мястото е особено интересно за децата.
