Старият град на Пловдив представлява уникален архитектурно-исторически резерват, разположен върху територията на т.нар. Трихълмие (Небет тепе, Джамбаз тепе и Тексим тепе). Районът обхваща територии, обитавани непрекъснато в продължение на над шест хилядолетия, което го превръща в един от най-древните градове на Балканския полуостров и в Европа.
Най-ранните следи от човешко присъствие са датирани още от IV–III хил. пр. Хр., когато на Небет тепе възниква тракийското селище Евмолпия. През елинистическия период градът придобива стратегическо значение, а в римската епоха (I–III в.) се трансформира във важен административен и търговски център – Филипополис.
От този период са запазени множество архитектурни паметници, включително:
Пловдив се утвърждава като икономически и културен център в периода на Възраждането, когато се изгражда и голяма част от съвременния облик на Стария град. За този период най-характерни са симетричните и асиметрични възрожденски къщи с еркери, богато орнаментирани фасади и дърворезбовани тавани, най-ценни сред които са:
В Стария град са запазени и структурни елементи от Средновековието и османския период, като най-значим образец от тогава е Хисар Капия - каменната порта запазена от XIII век.
В наши дни Старият град на Пловдив е не само обект на културно-историческо наследство, но и активен културен център, включен в различни културни инициативи и фестивали. В него се провеждат събития от календара на града – Европейска столица на културата (2019), както и Нощ на музеите и галериите, камерни концерти, театрални постановки и изложби на съвременно изкуство.