Хижа Алеко - най-старата хижа на територията на Природен парк Витоша, е разположена в местността "Масловица", на 1840 м н.в.
До нея може да се стигне както с личен автомобил, така и с автобус № 66 на Столичния градски транспорт по изградения 15- километров павиран път, тръгващ от кв."Драгалевци", град София .
От хижа Алеко към Черни връх (2290 м) тръгват два различни по трудност маршрута. Единият, по-плавно изкачващият се и по-заобиколен, започва вдясно от хижата, а другият, по-стръмният и обзорен тръгва от лявата ѝ страна, като минава през ски писта "Стената". В следващите редове ще опишем втория, по-труден, но и по-вълнуващ вариант.
Маршрутът, започващ вляво от хижа Алеко, поема по стръмна пътека нагоре по склона, като в началото върви почти успоредно на ски съоръженията, изградени в района. Добър ориентир за посоката, която ще следвате е седалковият лифт, който стига чак до подножието на Черни връх. Ще се ориентирате и по множеството хора, избрали този по-интересен и предизвикателен маршрут към върха.
Въпреки по-големия наклон, по трасето се срещат хора от всички възрасти, включително и много деца, което показва, че теренът, макар и по-задъхващ, не е чак толкова сложен и е по силите на мнозина. Освен това изкачвайки се по него, през цялото време ще се радвате на невероятно просторни гледки към град София и цялото Софийско поле, както и на очертаващите се в далечината извивки на Стара планина.
След 35-40 мин стръмната пътека извежда на чакълестия път, идващ от хижа Алеко - онзи по-лекият и заобиколен маршрут.
Близо до него вече минава и зимната колова маркировка към витошкия първенец, т.нар. жалони, които трябва да следвате до самия връх.
До върха се преодолява още денивелация, като се минава и през няколко каменни реки, а гледките, които се откриват към град София от тази по-висока надморска височина са наистина главозамайващи.
Изминавайки последните 100-200 м от маршрута, първоначално пред погледа изникват "Гъбата" и близките съоъръжения, а след няколко крачки и метеорологичната станция, разположена на самия връх.
В станцията има туристическа чайна, откъдето може да вземете нещо подкрепящо и освежаващо, за да съберете сили за пътя навръщане.
Не пропускайте да си направите снимка до Триангулачната точка на първенеца на Витоша, както и да документирате разкриващите се прекрасни панорамни гледки, стигащи чак до Рила и Стара плнина.
Навръщане е по-разумно да се избере по-дългия и заобиколен чакълест път, тъй като слизането по стръмния склон през "Стената" е доста натоварващо за краката и крие редица рискове.
От Черни връх може да се слезе и през нефункциониращата вече ски писта "Конярника", а от там и до хижа Кумата (или пък до хижа Еделвайс) откъдето да се спуснете чак до местността "Златните мостове", до която също стига автобус на Столичния градския транспорт. Това обаче са идеи за едни още по-продължителни планински преходи, които не са по силите и вкуса на всеки.
